Кукерските групи в Тръстеник се наричат “Кьорава кобила”







От стари времена на Ивановден в Тръстеник обикалят кукери. Обичаят е езически и се изпълнява от незапомнени времена, като целта на маскираните е да прогонят злите сили от домовете на хората, вещаейки здраве и берекет през годината.
Кукерските групи в Тръстеник се наричат “Кьорава кобила” и в тях са включени няколко задължителни персонажи, сред които “кобилата”, конче, поп, булка и младоженец, баба с бебе и водач. В някои от кортежите маскираните са придружавани от магаре с каруца в която събират даровете от стопаните. В други групи има и вариации от различни кукерски персонажи като мечка, маскиран кукер с рога, доктор, а последните години - и музиканти.За разлика от предходни години, когато след обходите в центъра на града се събираха до четири впряга, през 2010-а групите бяха цели седем. Повечето от групите бяха обикаляли през цялата нощ по къщите из града за да гонят злите сили, а сутринта изпълниха традицията и се събраха на площада, за да поиграят и се повеселят. Всички имаха имена на именници с изключение на впряга “Тръстенишки хъш”, който от години участва в маскарада, а една от групите беше съставена от ученици, участващи в инициативата “Съхрани българското”.
От повече от 20 години “площадната” изява на маскираните се организира от читалище “Неофит Рилски” и местното кметство. Впряговете се представят пред специално жури, където показват най-интересните си номера, а оценителите определят кой от маскарадите отговаря на автентичната традиция и го награждава с парична премия.
Всички “кобилски” впрягове се аплодират горещо и от публика от селището, събрала се в ранните сутрешни часове на площада в Тръстеник. Тазгодишните шеги и закачки на маскираните бяха отправени към правителството, но в изявите нямаше политически контекст и всички шеги бяха плод на ивановденското веселие. За това допринесе и фактът, че повечето от кукерските групи бяха съставени от ученици и малки деца. По думите на секретаря на читалище “Неофит Рилски” - Тръстеник Галя Кучева радващо е, че все повече млади хора и деца се включват в ивановденската традиция да се събират маскарадни групи, които да обикалят за здраве и берекет. “Това поддържа традицията жива и продължава да предава обичая от баща и дядо - на син и внук”, допълва г-жа Кучева.Победители през 2010 година в ивановденския маскарад са “кобилата” “Иваничка” с водач Николай Колев и “Тръстенишки хъш” с водач Илиян Игнатов.
Две бяха и вторите места, определени от специалното жури. Те са за кобилите с име “Ивана” на ученици от СОУ “Евлоги Георгиев” и на малки момчета. На трето място е впрягът на “кобилата” “Иванка 2010”.Ритуалът “Кьорава кобила” в Тръстеник започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на впряговете по къщите от селището, като с приоритет са именниците. Движението на групите е съпроводено с много шум, песни и викове, за да може стопаните да се ориентират къде е маскарада и да го очакват. В къщите “кобилата” звъни със звънеца, буйства, а нейния водач се мъчи да я контролира. Той я бие със специална тояга, а в някои впрягове се представя и раждане на конче. Посетената от кукерите къща се смята за защитена от болести и благословена за цялата година. В ранни зори ритуалът приключва на центъра на селището, където се събират всички впрягове, за да играят, а след това се отправят към къщата на водача на “кобилата”, за да разделят подаръците събрани през нощта, и да се почерпят. Според легендата, названието на ритуала идва от преданието за беден стопанин, който имал стара и изнемощяла кобила, служила му в продължение на дълги години. От жал да я убие и прекрати мъките й, стопанинът я пуснал на свобода край селото, а на следващата година тя се върнала в дома му, водейки след себе си табун с диви коне. Така жалостивият бедняк станал един от най-богатите хора в селото.
И до днес живеещите в Тръстеник очакват кукерския впряг “Кьорава кобила”, вярвайки, че тя ще донесе берекет и здраве за цялата година.
Написано от Иван КРЪСТЕВ

Добре дошли!

Здравейте,

В този сайт ще намерите материали за
училище СОУ"Евлоги Георгиев".


Най - любим учител

1. Как се чувствате като победител?

Странно.

2 .От колко години сте учител?

Ами не знам вече, от 1977 година смятайте ги.

3. С какво спечелихте любовта на учениците?

Трудно ми е да кажа! Най-вече трябва да бъдеш такъв, какъвто си, трябва да си искрен с учениците.

4. Смятате ли, че трябва да има промени в българската образователна система?

Категорично да! Според мен трябва да се преразгледа училищната програма.

Аз смятам,че методите на работа трябва да бъдат насочени в правилната посока и да се даде шанс на учениците да покажат знанията си.

5. Одобрявате ли промените в новата програма?

Промените са добре замислени, но не са реализирани. Има много пропуски в системата.

6.Какво научихте от нас, учениците?

Много неща съм научила. Знам добре,че зад всеки номер в клас се крият човешки личности, различни характери, с различно мислене.

7.Вие като учител с дългогодишен опит, какво бихте посъветвали по-младите учители?

Да си обичат работата и да живеят с духът на младите хора.

8.Точната причина, поради която си обичате професията толкова много?

Обичам литературата и децата!

9.Нещо повече за Вас?

Вашето хоби?

Много обичам да чета книги

Любим автор?

Йордан Йовков

Любима песен?

Баладите (романтичните)

Любим филм?

Кръстникът

Каква е г-жа Герашка в свободното си време?

Същата като в училище, жена.

Имате ли неосъществени мечти?

Да! Не мога да убедя младите хора да мислят позитивно.

Мрази ли г-жа Герашка?

Мразя несправедливото и грозното,подлостта и нечестността. Понеже аз съм открит човек и тези неща ме дразнят.

Крайна личност ли сте?

Не, силно емоционална съм. Въпреки силната емоция, винаги намирам граница и действам с разума си.

Оптимист,песимист или реалист?

Непоправим оптимист!

10.Имало ли моменти, в които сте съжалявали за избора на професия?

Да, имала съм,но са краткотрайни.

11.Разкажете ни някоя интересна случка с Ваши ученици:

(Смее се) Ами беше преди много години, имаше режим на тока ,тогава ходехме с престилки, аз си носех свещ и кибрит, за да може да си светна, ако случайно угасне. Тогава втората смяна учеха до 7 без 15 вечерта. Вървя си аз по коридора на втория етаж и тока гасне, докато се суетях да си извадя свещта и едно момче ме награби и ме дигна. Аз извиках „Стой, спри!” и той ме пусна. Никога няма да я забравя тази история.

12. Учителите в днешно време подценени ли са?

Определено уважението остава в миналото. Причините са в обществото.

13. Какво бихте пожелали на учениците и училищния колектив да следващата година?

Да бъдат по-сериозни към собствените си отговорности.