От стари времена на Ивановден в Тръстеник обикалят кукери. Обичаят е езически и се изпълнява от незапомнени времена, като целта на маскираните е да прогонят злите сили от домовете на хората, вещаейки здраве и берекет през годината.
Кукерските групи в Тръстеник се наричат “Кьорава кобила” и в тях са включени няколко задължителни персонажи, сред които “кобилата”, конче, поп, булка и младоженец, баба с бебе и водач. В някои от кортежите маскираните са придружавани от магаре с каруца в която събират даровете от стопаните. В други групи има и вариации от различни кукерски персонажи като мечка, маскиран кукер с рога, доктор, а последните години - и музиканти.За разлика от предходни години, когато след обходите в центъра на града се събираха до четири впряга, през 2010-а групите бяха цели седем. Повечето от групите бяха обикаляли през цялата нощ по къщите из града за да гонят злите сили, а сутринта изпълниха традицията и се събраха на площада, за да поиграят и се повеселят. Всички имаха имена на именници с изключение на впряга “Тръстенишки хъш”, който от години участва в маскарада, а една от групите беше съставена от ученици, участващи в инициативата “Съхрани българското”.
От повече от 20 години “площадната” изява на маскираните се организира от читалище “Неофит Рилски” и местното кметство. Впряговете се представят пред специално жури, където показват най-интересните си номера, а оценителите определят кой от маскарадите отговаря на автентичната традиция и го награждава с парична премия.
Всички “кобилски” впрягове се аплодират горещо и от публика от селището, събрала се в ранните сутрешни часове на площада в Тръстеник. Тазгодишните шеги и закачки на маскираните бяха отправени към правителството, но в изявите нямаше политически контекст и всички шеги бяха плод на ивановденското веселие. За това допринесе и фактът, че повечето от кукерските групи бяха съставени от ученици и малки деца. По думите на секретаря на читалище “Неофит Рилски” - Тръстеник Галя Кучева радващо е, че все повече млади хора и деца се включват в ивановденската традиция да се събират маскарадни групи, които да обикалят за здраве и берекет. “Това поддържа традицията жива и продължава да предава обичая от баща и дядо - на син и внук”, допълва г-жа Кучева.Победители през 2010 година в ивановденския маскарад са “кобилата” “Иваничка” с водач Николай Колев и “Тръстенишки хъш” с водач Илиян Игнатов.
Две бяха и вторите места, определени от специалното жури. Те са за кобилите с име “Ивана” на ученици от СОУ “Евлоги Георгиев” и на малки момчета. На трето място е впрягът на “кобилата” “Иванка 2010”.Ритуалът “Кьорава кобила” в Тръстеник започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на впряговете по къщите от селището, като с приоритет са именниците. Движението на групите е съпроводено с много шум, песни и викове, за да може стопаните да се ориентират къде е маскарада и да го очакват. В къщите “кобилата” звъни със звънеца, буйства, а нейния водач се мъчи да я контролира. Той я бие със специална тояга, а в някои впрягове се представя и раждане на конче. Посетената от кукерите къща се смята за защитена от болести и благословена за цялата година. В ранни зори ритуалът приключва на центъра на селището, където се събират всички впрягове, за да играят, а след това се отправят към къщата на водача на “кобилата”, за да разделят подаръците събрани през нощта, и да се почерпят. Според легендата, названието на ритуала идва от преданието за беден стопанин, който имал стара и изнемощяла кобила, служила му в продължение на дълги години. От жал да я убие и прекрати мъките й, стопанинът я пуснал на свобода край селото, а на следващата година тя се върнала в дома му, водейки след себе си табун с диви коне. Така жалостивият бедняк станал един от най-богатите хора в селото.
И до днес живеещите в Тръстеник очакват кукерския впряг “Кьорава кобила”, вярвайки, че тя ще донесе берекет и здраве за цялата година.
От повече от 20 години “площадната” изява на маскираните се организира от читалище “Неофит Рилски” и местното кметство. Впряговете се представят пред специално жури, където показват най-интересните си номера, а оценителите определят кой от маскарадите отговаря на автентичната традиция и го награждава с парична премия.
Всички “кобилски” впрягове се аплодират горещо и от публика от селището, събрала се в ранните сутрешни часове на площада в Тръстеник. Тазгодишните шеги и закачки на маскираните бяха отправени към правителството, но в изявите нямаше политически контекст и всички шеги бяха плод на ивановденското веселие. За това допринесе и фактът, че повечето от кукерските групи бяха съставени от ученици и малки деца. По думите на секретаря на читалище “Неофит Рилски” - Тръстеник Галя Кучева радващо е, че все повече млади хора и деца се включват в ивановденската традиция да се събират маскарадни групи, които да обикалят за здраве и берекет. “Това поддържа традицията жива и продължава да предава обичая от баща и дядо - на син и внук”, допълва г-жа Кучева.Победители през 2010 година в ивановденския маскарад са “кобилата” “Иваничка” с водач Николай Колев и “Тръстенишки хъш” с водач Илиян Игнатов.
Две бяха и вторите места, определени от специалното жури. Те са за кобилите с име “Ивана” на ученици от СОУ “Евлоги Георгиев” и на малки момчета. На трето място е впрягът на “кобилата” “Иванка 2010”.Ритуалът “Кьорава кобила” в Тръстеник започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на впряговете по къщите от селището, като с приоритет са именниците. Движението на групите е съпроводено с много шум, песни и викове, за да може стопаните да се ориентират къде е маскарада и да го очакват. В къщите “кобилата” звъни със звънеца, буйства, а нейния водач се мъчи да я контролира. Той я бие със специална тояга, а в някои впрягове се представя и раждане на конче. Посетената от кукерите къща се смята за защитена от болести и благословена за цялата година. В ранни зори ритуалът приключва на центъра на селището, където се събират всички впрягове, за да играят, а след това се отправят към къщата на водача на “кобилата”, за да разделят подаръците събрани през нощта, и да се почерпят. Според легендата, названието на ритуала идва от преданието за беден стопанин, който имал стара и изнемощяла кобила, служила му в продължение на дълги години. От жал да я убие и прекрати мъките й, стопанинът я пуснал на свобода край селото, а на следващата година тя се върнала в дома му, водейки след себе си табун с диви коне. Така жалостивият бедняк станал един от най-богатите хора в селото.
И до днес живеещите в Тръстеник очакват кукерския впряг “Кьорава кобила”, вярвайки, че тя ще донесе берекет и здраве за цялата година.
Написано от Иван КРЪСТЕВ